„Атеистичната политика в комунистическа България“ е сборник с документи в три части, който разкрива идеологията и практиката на тоталитарния режим за социално инженерство в полето на вярата. Политиката на БКП „за изкореняване на религиозните суеверия и предразсъдъци, за атеистичното възпитание и внедряване на новите социалистически граждански ритуали“ е естествено насочена към най-интимните моменти от живота на човека. Реализирането ѝ в български условия е подчинено на общи за комунистическия блок тенденции, но има и своите особености, свързани с конфесионалната картина у нас. Оттук и главна цел на настоящото издание е да представи с документи методите и резултатите на тази политика в отделните окръзи/области на страната, различаващи се помежду си както по религиозната принадлежност на своето население, така и по дейността на окръжните партийни комитети, ръководствата на обществените организации и органите на местната власт.

Трите части на сборника проследяват в хронологичен ред отделните етапи на атеистичната политика в комунистическа България. Първата част разкрива процесите от 50-те и 60-те години, започвайки с документи от 1957 г. за „атеизацията“ на българското общество. Втората част обхваща периода от 1971 до 1978 г., доминиран от решението на Секретариата на ЦК на БКП от март 1971 г. „За още по-широко внедряване на новите социалистически граждански ритуали“. Третата част започва с решението на Държавния съвет на НРБ от април 1978 г. „Основни насоки за развитие и усъвършенстване на празнично-обредната система в НР България“ и завършва с последните опити за „мобилизация“ през 1989 г.

Съдържание