"Нейният образ рисува дългогодишната и секретарка и приятелка – Катерина Чалъкова. „В книгата ми няма измислени неща и събития” – казва Катя и добавя: – Човек си отива, но споменът за него остава. Днес живеем във време на забрава, за това си позволявам да предложа на читателя спомените си за Людмила. Мисля, че бе нормално, когато бях около нея да я наблюдавам, как се облича, как се гримира, как работи, как се радва, а след смъртта и разсъждавах за направеното от нея. Големия неоценен труд, забързаните и малки крачки, за нестихващия и устрем да остави нещо след себе си."