Статията тематизира спецификите в отношението между държава и православна църква след Втората световна война в България и Румъния. Показва се, че макар съседни и социалистически, в двете общества религиозните дейности се конструират по различен начин: докато в България се наблюдава "успешно" преформулиране на православната културна идентичност и заместването ѝ от секуларни светогледни ориентации, в Румъния институционалните форми на християнска обредност се консервират чрез продължаване на политиката на традиционализъм от предсоциалистическия период. На основата на биографични разкази за близкото минало се описват и сравняват напреженията между държавните програми за управление на религиозността, общоностните стратегии за изплъзване от предзададените динамики на социалния живот и индивидуалните жизнени практики.