Около 1962 г. театралите бързо разбират, че е започнало началото на края на размразяването. Става ясно, че илюзиите за свобода започват да увяхват. Това най-ясно може да се види тъкмо там, където се смята, че идеологическият филтър е станал най-хлабав през 60-те, т.е. в полето на рецепцията на съвременни западни драматурзи. Тяхното инсцениране е било или недопустимо, или допустимо само в конкретна идеологическа рамка какъвто е Случаят Брехт. Ще покажа тук как рецепцията на Брехт и Дюренмат има вътрешни, лимитирани от идеологията филтри, които функционират независимо от обобщенията за "размразяване" и показват рецептивната свобода и размразяването като де факто крайно идеологически ограничени.

...