Основните въпроси, поставени от настоящото изследване, са: Какъв е човекшкият капитал в годините на комунистическия период в България и кои са основните политически и икономически фактори, влияещи върху формирането му през този период? 1) Направено е измерване на човешкия капитал въз основа на количествени образователни характеристики. Емпиричният материал предлага 12 нови времеви реда за човешки капитал, базирани на съвременните подходи за измерването му. 2) Идентифицирани са основни политически и икономически фактори, въз основа на преглед на релевантни документи, съхранявани в Държавния архив, както и на социално-икономически изследвания от периода.

Наблюдаваме чувствително подобряване на запасите от човешкия капитал. Основните значителни промени настъпват в края на 50-те и 60-те години на XX век. По-късно, в края на 70-те и 80-те години, наблюдаваме спад в участието на населението в образователната система. В началото на прехода към пазарна икономика в България около 60% от населението е с основно и по-ниско образование. Въпреки че през целия период държавното управление се опитва да осигури благоприятни условия за формирането на човешки капитал, политиките му не успяват да подобрят дългосрочно образователната структура на населението. Предполагаме, че възможно обяснение за това е липсата на икономически стимули пред отделните индивиди да повишат образованието си.